С всяка изминала година реалността в българския футбол все повече ни обгръща в своята сивота. Българският запалянко сякаш забрави да вярва в чудесата.
Малко са хората, които таят надежда, че Лудогорец може да осъществи пробив и да играе в групите на Шампионска лига. Да си призная и аз като повечето любители на най-популярната игра и дори Кирил Домусчиев, който заяви, че се надява на пробив, но не е оптимист, не си представям как българите ще остранят цели три противника, за да стигнат до голямата цел.

Но сигурно и футболистите, и треньорите на Бате Борисов дори и в най-смелите си мечти не са мислили, че след време могат да достигнат до това ниво. Ето, че се случи. И стига приказки, че тези или онези имали много пари, тъй като Бате осъществи първия си пробив с по-малък годишен бюджет от водещите тимове в България. Нека не забравяме и в кое първенство участва тимът, който се превърна в истинска сензация.

Не случайно засягам тази тема, тъй като това служи за оправдание, когато българските отбори записват срамни резултати в Европа. Няма съмнение, че когато първенството е оспорвано и силно, неминуемо един тим израства по-бързо. Но в повечето случай нашите се дънят в турнирите срещу слабаци, след като се вижда, че през годината са неубедителни и в срещите от "А" група. Когато побеждаваш наред в България с качествен и разнообразен футбол, няма как през година да отпадаш от клубове, които ги няма на картата. Разбира се никой не е застрахован от издънка, но тя ще е веднъж на пет или десет години.   

Несъмнето по пътя към заветната цел има съперници, които са напълно непреодолими, но при малко късмет един средно европейски отбор може да попадне в групата на богатите.

Нищо не пречи на Лудогорец да опита. Задачата е доста трудна, но в крайна сметка се оказва, че не е невъзможна. Има обаче едно условие - треньорското ръководство и най-вече футболистите трябва да разберат, че няма кой да  поднесе на тепсия 8.6 милиона евро, които се полагат на всеки клуб влязал в груповата фаза на най-комерсиалния турнир. До там обаче не се стига с мачове като срещу Риека и Петролул. Нужна е жестоко битка за всяка педя терен.

Държа да бъда правилно разбран - далеч съм от мисълта, че Лудогорец няма нужния потенциал за достойно представяне в Европа. Най-малкото веднага се сещам за минологодишното участие на "орлите", които напълно надиграха Динамо Загреб, но липсата на достатъчно опит, самочувствие и скандалният съдия им попречиха за по-нататъчно участие.

Разградчани разполагат с добри играчи, с малки изключения работят правилно, практикуват най-добрият футбол в България и съвсем логично на два пъти грабнаха титлата. Лудогорец определено е симпатичен отбор, който с играта си радва футболните естети, но все пак на моменти е доста наивен и мекушав.

Прекрасно е, нека продължават в същия дух, но въпреки всичко не бива да забравят, че доста често големи мачове освен с чисто спортно-технически заложби и качества, се печелят и с борба, мъжество, непримирим дух, твърд характер, пределна концентрация, последователност и постоянство. Компонетни, които често отсъстват в тима на "орлите".

Поради тази причина Лудогорец например загуби мача с Риека, чиито футболисти в никакъв случай не са по-добри от българските момчета. Някой ще си каже, че това е само една контрола и че нищо кой знае не се е случило. Оставяме резултата на страна, тъй като той не е толкова важен. Неприятното в случая е, че ясно пролича, че когато един отбор не е толкова класен, но е здрав физически, играе агресивно и налага преса, Лудогорец се огъва.

Типично по български, състезателите вместо да стъпят здраво в единоборствата и да положат повече усилия, за да пречупят своя опонент, те потърсиха по-лесния начин и се предадоха, въпреки че няма да си го признаят. Никого няма да заблудят, че желаят повече победата като ръкомахат и се разправят със съдията или противника.

Има и още няколко неща, които шампионът на България трябва да се опита да изчисти, за да може да увеличи шансовете си за успех. Прави впечатление, че футболиситите привикнаха да искат топката на крак и на чисто. Липсва достатъчно острота и агресия. Като изключим един или двама състезатели, останалите много рядко търсят коженото кълбо напред в коридор, което доста често притъпява атаките.

На този етап пред Ивайло Петев стои и още една важна задача - да изчисти играта на Мишел Платини и да сведе до минимум неговото разпиляване по терена. Нещо, което бразилецът прави още от времето в ЦСКА. Най-пресният пример. През първото полувреме на контролата с Петролул нападателят се застоя сигурно десет минути по дясното крило, като по този начин определено пречеше на пробивите на Мирослав Иванов и Жуниор Кайсара, тъй като им доведе допълнителен човек след себе си.

Хубаво е, че "зелените" разполагат с раздвижен нападател, тъй като изповядват такъв стил, но все пак тактическата дисциплина е на първо място. Все пак Платини нали затова е централен нападател. Неговата основна задача е да играе в непосредствена близост до вратата, за да може да бележи голове. А надед с това ако успее умерено да помага на халфовете, ще се превърне в безценен за своя тим...

Всеки един футболист е нужно вътрешно да осъзнае какво може да спечели при евентуален успех и какво губи при положение, че целта не бъде изпълнена. И да бъде наясно, че никой не подарява авторитет, слава, европейска легитимация и 8.6 милиона евро. Те трябва да се заслужат с много постоянство, труд, упоритост и мъжество...